Решението за обявяване независимостта на България е взето на княжеската яхта
След Берлинския конгрес (юли 1878 г.) три десетилетия България, без значение, че към този момент е свободна страна, остава васално на Турция княжество. Българският народ води непримирима битка против това злокобно решение на Великите сили.
През юли 1908 година Княз Фердинанд подхваща посещаване на европейските дворове да търси схващане на унизителното състояние, в което е сложена България. По това време в Турция е осъществен държавен прелом на младотурците. В отчет до външния министър военачалник Стефан Паприков дипломатическият ни представител в Цариград Иван С. Гешов повдига въпроса: " Не е ли в този момент моментът България да прогласи самостоятелност? "
Параходът " Хан Крум ", на който е взето решението за оповестяване Независимостта на България
На приема на Тефик паша с дипломатическите представители в турската столица българският не е поканен, под претекст, че " България е васално на Турция княжество и той е елементарен турски служител. " Дипломатическият скандал, раздухан от европейския щемпел, прелива чашата на търпението. Министър-председателят Александър Малинов изпраща шифрована депеша до Княз Фердинанд, намиращ се на отмора в унгарското си имение в Карпатите: " Инцидентът Гешов отличен мотив да подемем пламенно въпроса за независимостта. " Така, след дълготрайно неявяване от страната, на 21 септември 1908 година Князът се завръща с яхтата си „ Цар Крум “ на русенското пристанище. Там е посрещнат от всички министри. След двучасово съвещание на яхтата е взето съдбоносното решение – на 22 септември в остарялата българска столица Търново да бъде оповестена независимостта на България.
Правителството на Александър Малинов, оповестило Независимостта на България на 22 септември 1908 година От ляво на дясно: Андрей Ляпчев, военачалник Данаил Николаев, Никола Мушанов, Александър Малинов, доктор Тодор Кръстев, военачалник Стефан Паприков, Иван Салабашев и Михаил Такев
Този исторически ден е разказан в детайли от тогавашната преса:
„ Още в неделя на Царевец бе повдигнат луксозен павилион, който обръщаше вниманието на жителите и ги караше, при съществующите към този момент клюки за готвещия се огромен акт в живота на нашата страна, да чакат това що стана.
В понеделник, рано сутринта, бе разнесена покана от локалното демократично бюро, в която се съобщаваше, че със утринния влак идват министрите и жителите се канят на заседание, на което ще се приказва по политическото състояние на страната и основно по последните събития. При наличността на горните клюки, заинтересоваността към въпросното заседание ставаше още по-голяма. Очакваше се освен това от това, що се съобщаваше.
Малко по-късно, посредством градския барабанчик се поканваха жителите на посрещане Княза и министрите. След това, с невъобразима експедитивност се разнесе слухът, че в тоя ден от остарялата българска столица ще се прогласи независимостта на България. Това се посрещаше с възторг и навалици, в празнично облекло, при най-оживено въодушевление, търновци се трупаха на гарата. С необикновен влак се чакаха Княгинята, княжеските деца и ръководителя на Народното събрание. След дълго очакване на гарата, в 11 часа се заяви на мощно възбудения народ, че Князът е спрял на спирката при Трапезица и от там, вкупом с министрите, се отправил за остарялата полусрутена черква „ Св. 40 Мъченици “.
От всякъде народът почна да се стича към това място. В едно доста малко време към църквата и в двора ѝ се препълни с народ. Не след доста, в църквата, която бе натъпкана до задушавана от народ, грамадната част от който оставаше към църквата, се отслужи молебен от цялото духовенство. После, след изпяването на „ Многая лета “, при настъпилата гробна тишина, Князът, застанал напред, пречете манифеста.
Манифестът за оповестяване на Независимостта
Това подейства като електрически ток върху множеството и единомислещи въодушевени " Ура! " зацепиха въздуха. Урата се подемат от множеството, насъбрано вън, и мощни аплодисменти разклатиха атмосферата. Ученическият хор със същия възторг запя „ Шуми Марица “, и цялата местност се препълваше с възвишен разгар от звукове – народът ликуваше. Всичко това бе така величаво, така прочувствено, щото при живо възкресения спомен от тогавашното славно минало, когато тук на същото място са коронясвани чутовни български царе, извикваше сълзи. “
вестник „ Пряпорец “, 23 септември 1908 година
„ След това, от името на народа, ръководителят на Народното събрание, господин Христо Славейков, приветства Царя на Независима България със следната тирада:
„ Ваше Величество! С провъзгласяването на независимостта на България се извършва едно от най-важните стремежи на народа. И тая акция, поддържана и от страната, е с не малко значение. Аз, от името на националното посланичество, Ви апелирам да приемете славните лаври като Български Цар. Ура! “
От името на държавното управление министър-председателят, господин Александър Малинов, приветства Българския Цар:
„ Ваше Величество! Държавните ползи, националното достолепие Ви продиктуваха светото решение да провъзгласите в това историческо и свето място България за без значение царство. Позволете ми, от името на държавното управление, да Ви помоля да приемете титула „ Първи Български Цар “.
Царю честити! Живейте! Живейте за благополучие и великолепие на България! Ура! “
След това, Негово Величество Царят отговори на приветствията със следните думи:
„ С наслада и посредством одобрявам оферти от Народа и държавното управление титул Цар Български. Да живее България! Ура! “
Българският Цар излязъл от църквата, приветстван от хилядния народ с въодушевени „ Ура! “и „ Да живее Царя! “. Негово Величество поздравил войските от Търновския гарнизон – 18 пехотен Етърски и 20 пехотен Добруджански полк. Войниците, със светнали от наслада лица, с енергични гласове, дали отговор на своя Цар за първи път: „ Здраве желаем, Ваше Величество! “
Н.В. Царят, съпроводен от свитата, министрите и ликующия народ, приветстван по пътя от хилядното голям брой, отишъл на поклонение в остарялата митрополитска черква. Трапезица и Царевец били безусловно натъпкани от с очакващ народ. Царят се появил. Народът се разклаща на талази, нови оглушителни възгласи и благопожелания, наслада, патриотически усеща обладават всички.
Цар Фердинанд и държавното управление на Александър Малинов след оповестяването на Независимостта на Царство България, хълма Царевец, 22 септември 1908 година
На Царевец министър-председателят Малинов направил с ръка знак за тишина. И възторжено декларирал: „ Търновци, чуйте словото на Царя! “, и от негово име прочете отново манифеста. Историческата местност екнала от националните възторжени акламации.
Царят, разчувствуван, от наслада се покачил на един стол, с цел да отговори на излиянията и поздравите на своя народ:
„ Търновци! 22 години по какъв начин работя за обединяването на българите, по какъв начин пострадвам за тяхното процъфтяване и величието на българското име и всеки път в тия си сложни минути съм черпил поддръжка в тяхната лоялност. В тия тържествени и съдбоносни минути, в тая историческа околност, седалище на старите славни български царе, измежду тия вековни скали, неми очевидци на толкоз славни подвизи, като разгласявам независимостта на съединената през 1885 година България, аз с признателност си припомням и в този момент, в тая тържествена минута, за моите правилни и предани търновци, за остарялата българска столица, откъдето прогласявам националната самостоятелност. Ура! Да живее самостоятелна България! “
Въздухът екнал от възторжени „ Ура! “, „ Да живее Царят! “, „ Да живее самостоятелна България! “.
Царят, свитата, министрите и народът се фотографирали на историческата околност.
Придружен от целия народ, който по целия път не преставаше да прави аплодисменти на Царя, Негово Величество отишъл на гарата, отдето отпътувал за Св. Троицкия манастир. Там бил подготвен обяд за Царя, свитата и министрите. Царят и министрите се върнали и нощували в Търново. Навсякъде били устроени национални празненства. Градът е в флагове, вечерта е имало импозантно факелно шествие. На идващия ден Царят потеглил към гарата. Конете едвам си пробивали път измежду многохилядното голям брой. Царят бил посрещан и изпращан на всички места с гръмки аплодисменти.
Тъй се свърши този ден, паметен по ентусиазма си, бележим по значимите си политически сетнини в Търново. “
вестник „ Нов век “, 24 септември 1908 година
Църквата " Свети Четиридесет мъченици " в Търново - в достоверния си тип, отпреди земетресението на 1 юни 1913 година, по този начин както е изглеждала при оповестяването на Независимостта на България.
